Добре дошъл в Awareness-bg.com Пространство за личностно пробуждане, осъзнати връзки и завръщане към себе си.
Awareness не е просто платформа за четене.
Това е пространство, в което ще срещнеш себе си —
зад нуждата, зад тишината, зад въпросите.
Тук говорим за любов, близост, съзнание и загуба.
Но най-вече — за смелостта да се върнеш при себе си.
Избери с какво искаш да започнеш. Истината не бяга.
Тя чака да я видиш.
Не чакай за възможност.
Създай я.
Вашата настояща реалност е просто отражение на това кой сте били в миналотo, а не предсказание кой ще бъдете в бъдещето. Всички ние имаме нужда от помощ понякога — тук се намесвам аз.
awareness
Личностно израстване
Саморазвитието често се пренебрегва. Израстването като личност ще промени живота Ви неимоверно.
От теб, за теб, за нея, за всеки
В живота си съм срещал различни жени – силни, объркани, раними, вдъхновяващи. И разбрах нещо важно: истинската дълбочина между мъж и жена не идва от тръпката, а от зрелостта.
Затова създадох този списък – не като формула, а като компас. Ако си мъж, който търси повече от повърхностна връзка, тези 12 сигнала ще ти помогнат да разпознаеш кога една жена е готова да обича дълбоко – без игри, без страх, без маски.
Понякога не си тръгваме от връзката, защото не обичаме.
А защото вече не знаем кои сме в нея.
Връщането към себе си е най-тихият,
но най-смелият избор, който можеш да направиш.
Внимание! Опасна зона- Оцеляване а не живот. Любовните триъгълници.
Имат ли място в живота ви: изход и осъзнаване.
Да си между двама не е свобода.
Това е капан с две врати – и нито една не води към теб.
Всяка ръка, която държиш тайно,
отдалечава другата, която можеше да е истинска.
Любов, която се крие, бавно се разяжда.
Не защото няма чувство –
а защото няма място за него.
Когато между теб и истината има още един човек.
Тихо, вътрешно пробуждане, което започва от теб
В един момент спираш да търсиш какво не е наред в света…
и започваш да се питаш: „А къде съм аз в живота си?“
Цялостното присъствие започва със:
– тишина сутрин, преди всички
– дъх, който чуваш
– тяло, което не натискаш, а слушаш
– думи, които не казваш, ако не идват от сърцето
– граници, които не поставяш, за да се защитиш, а за да се запазиш...
...
Живот без отговорност към себе си – тихото самоубийство.
Когато не си до себе си – никой друг не може да бъде.
Хората, които избягват поемането на отговорност, често се наричат незрели, инфантилни или безотговорни. В психологията може да се използва и термин като избягващо поведение, а понякога това може да се свърже и с нарцистични черти, емоционална незрялост, или страх от провал.
Възможни причини за това поведение:
1. Страх от провал или критика – Някои хора избягват отговорности, защото дълбоко в себе си се страхуват да не се провалят и да бъдат осъдени или унижени.
2. Травматичен опит в миналото – Ако са били наказвани или критикувани строго като деца при най-малката грешка, може да развият защитен механизъм да избягват всякаква отговорност.
3. Свръхобгрижване от родители – Ако не са били насърчавани да поемат отговорности в детството (родителите са вършили всичко вместо тях), те не са се научили как да поемат отговорност и какво означава тя.
4. Липса на самочувствие и увереност – Те може да не вярват, че са способни да се справят с отговорностите и затова избират по-лесния път – бягството.
5. Нарцисизъм или егоцентризъм – При някои хора има нагласа, че "светът им е длъжен", без те да дават нищо в замяна. Те се фокусират само върху собствените си нужди и желания.
6. Липса на емоционална зрялост – Това може да бъде просто резултат от незрялост – те не са развили необходимите умения да функционират като пълноценни възрастни.
Има и социални фактори: ако човек живее в среда, където другите винаги поемат последствията вместо него, няма силна нужда да поема лична отговорност.
Нека навлезем по надълбоко и направим скица на хора, като пример , за да усетиш и вътрешния им свят, не само външното поведение:
1. Иван – „Вечният бохем“ (на 34 г.) Живот: Живее при родителите си. Смята, че животът е „прекалено кратък, за да се взимаш на сериозно“. Работи от време на време – най-често сезонно, или на нещо „надомно“. Приятелките му го напускат, защото „не поема ангажименти“, а той ги обвинява, че са материалистки.
Истински желания:
Да бъде свободен, обичан без условия и да не бъде принуждаван да прави нищо, което не иска. Дълбоко в себе си копнее за признание, но не смее да се изправи пред провал.
Съдба:
Ако не се събуди – остарява сам, с чувство на неудовлетвореност, оплаквайки се, че „светът не го е разбрал“.
2. Елица – „Вечната дъщеря“ (на 41 г.) Живот: Никога не е излизала напълно от сянката на майка си. Не създава стабилна връзка, защото всяка връзка изисква компромиси и отговорности. Най-често е изоставяна от мъже в по млада възраст. На работа сменя позиции често – щом стане трудно, напуска. Обича да се представя като "духовно свободна".
Истински желания:
Да бъде приета такава, каквато е, но вътре усеща, че не е завършена. Търси лесни удоволствия, за да не се изправи пред реалните си страхове.
Съдба:
Или ще я блъсне някаква лична криза (загуба, болест, самота), която ще я събуди, или ще се затвори напълно в капсула от духовна самозаблуда.
3. Стефан – „Жертвата“ (на 45 г.) Живот: Винаги има оправдание. Бившата му жена му „развали живота“, шефовете му „не го ценят“, децата му „не го уважават“. Никога не поема отговорност, защото вярва, че нещата просто се случват „на него“.
Истински желания:
Да бъде нужен, уважаван и обичан. Но не вижда как той самият отстъпва от живота си и чака някой друг да го спаси.
Съдба:
Често умира в самота и обида, чувствайки се недооценен от света, но без да се погледне в огледалото.
Стигат ли до истината?
Само ако има сътресение – болка, загуба, провал, любов, която ги отрезвява. Малко от тях сами решават да се променят – защото бягството е по-лесно от израстването.
Мнозина умират в заблуда – вярвайки, че светът е бил прекалено жесток с тях или че не са срещнали "подходящите хора".
Но някои се пробуждат – когато се уморят от това да се чувстват празни. Понякога една среща, една болка или едно дете могат да променят посоката, а когато човек не поема отговорност дори към самия себе си, това вече не е просто въпрос на незрялост. Това е загуба на връзка със себе си.
Какво значи да не поемаш отговорност към себе си?
Не се грижиш за тялото си – храниш се зле, не спиш, не се лекуваш.
Пренебрегваш емоциите си – потискаш болката, гнева, страха, вместо да ги изследваш.
Не се изправяш пред истината за себе си – вината винаги е в другите.
Не поставяш граници – позволяваш да те използват или да се саморазрушаваш.
Отказваш да избереш посока – животът просто "се случва", а не се създава.
Защо някой не поема отговорност дори към себе си?
Детска травма или липса на обич – Ако никой не му е показал, че има стойност, той няма мотивация да се грижи за себе си. Мисли: "За какво? Аз не заслужавам повече."
Огромен вътрешен страх – Понякога човек избира невежеството, защото истината за собствения му живот би го съсипала. Избира да не се вглежда.
Депресия, апатия, безнадеждност – Някои хора не виждат смисъл, защото са се предали вътрешно. Изглеждат като мързеливи или безотговорни, но вътре просто умират бавно.
Прекалена зависимост от другите – Свикнали са някой друг да ги "спасява" – родители, партньор, система. Сами не вярват, че имат сили.
Как живеят такива хора?
Плуват по течението.
Постоянно търсят външна вина или външен спасител.
Често злоупотребяват – с алкохол, игри, връзки, социални мрежи.
Имат кратки, повърхностни удоволствия, но дълбока вътрешна празнота.
Стигат ли до осъзнаване?
Понякога. Но трябва да се случи нещо, което да ги събуди отвътре – болест, загуба, разруха, или обратното – неочаквана любов, доброта, вяра. Ако не се случи – умират, без никога да са живели истински.
Ако разпознаваш себе си в тези редове – значи вече си тръгнал.
Не бързай. Остани в тишина. Почувствай въздуха, вятъра, уханието на живота.
Ако никой не ти е показал пътя… или си вървял по чужд – не се вини.
Наспи се. Нахрани се. Прегърни себе си.
Щом си тук – значи си на правилното място.
И вече не си сам.